Модем


1. Какво представлява модема

 

Модемът е хардуерно устройство. Думата модем е акроним от модулатор/демодулатор. Модемът е устройство, което превръща информацията от цифровите компютърни сигнали в аналогови сигнали, които могат да бъдат изпратени по телефонна линия. Този процес се нарича модулация. След това модемът на другия край на връзката преобразува аналоговите сигнали обратно в цифрови, за да могат да бъдат обработени от приемащия компютър. Този процес се нарича демодулация.

    Първо, модемът се захранва с дигитална информация, под формата на единици и нули от процесора. След това модемът анализира информацията и я превръща в аналогови сигнали, които могат да се изпращат по телефонна линия. Другия модем получаващ тези сигнали, ги превръща в цифрова информация и изпраща информацията на процесора-получател.

    Думата “аналогов”, означава информация, която е представена продължително, докато думата “цифров” означава информация дефинирана чрез самостоятелни стъпки. Предимството на аналоговата информация е нейната способност напълно да представя продължителен поток от информация. Цифровата информация, от друга страна, е по-малко повлияна от нежелана намеса или звук (шум). При компютрите, информацията се съхранява в самостоятелни битове, които имат стойност или единица (1 - включено), или нула (0 - изключено). Ако бъдат изобразени чрез графика, аналоговите сигнали ще представляват синусови вълни, докато цифровите сигнали ще представляват квадратни вълни. Звукът е аналогов, защото непрекъснато се променя. Така, за да се изпрати информация по телефонна линия, модемът трябва да вземе цифровата информация, която му е дадена от компютъра и да я превърне в звук или аналогов сигнал. Модемът, който получава тази информация трябва да превърне тези аналогови сигнали в цифрова информация, за да може те да бъдат получени от процесора.

       В по – широк смисъл може да се каже, че модема е устройство за преобразуване на цифровия сигнал на компютъра към изискванията на преносната среда.

2. Класификация на модемите

Съществува голямо разнообразие на модеми по отношение на функциите им. Основните различия са в скоростта на предаване, поддържаните стандарти и във възможността за корекция на грешки и за компресиране на обменяните данни.

Скоростите на обмен, алгоритмите за корекция на грешки и компресиране на данни са установени с международни стандарти. Типично използуваните скорости при аналоговите модеми са 1200, 2400, 9600, 14400, 28800, 33,600, 56,600 bps.

За да се използува широкото покритие (свързваемост) на обществената комутируема телефонната мрежа (PSTN - Public Switched Telephone Network), модемът, предназначен за работа с комутируеми линии, трябва да осъществява същите последователности от събития, които се извършват по време на стандартното говорно повикване (voice call). Това означава, че той трябва да може да разбира сигналите за готовност и за набиране, да разпознава дали отдалечената линия е свободна или заета и да определя кога да започне предаването на данни. Всичко това трябва да бъде извършено преди компютърът да започне предаване или приемане на данни. И накрая модемът трябва да реши кога и как да приключи повикването.

Честотната лента за предаване на глас не надвишава 3,4 KHz. При тази честотна лента съвременните методи за модулация позволяват скоростта в режим на пълен дуплекс да достигне до 33Kbps.

 

Модемите се класифицират по следните параметри и характеристики:

 

1. Според вида на синхронизацията:

- синхронни - работят в режим на синхронно поблоково предаване и генерират сигнали за синхронизация.

- асинхронни – работят в асинхронен режим и се използват при ниски скорости

- смесени - работещи както в синхронен, така и в асинхронен режим. Те сами генерират сигнали за синхронизация, като обикновено работят с фиксирана скорост на предаване.

2. Според типа на модулацията:

- модеми с дискретна амплитудна модулация (амплитудна манипулация)

- модеми с дискретна честотна модулация

- модеми с дискретна фазова модулация

- модеми с комбинирани и сложни типове модулации – квадратурна, амплитудна, амплитудно-фазова, многократна относителна фазова, трелис кодиране и др.

 

3. Според типа на връзката и типа на линията:

- аналогова или цифрова

- двупроводна (двуточкова) или четирипроводна

- точка-точка или многоточкова

- комутируема или некомутируема

- наета или физикална

 

4. Според поддържаните режими на обмен - дуплекс, полудуплекс, симплекс.

 

5. Според конструктивното изпълнение – автономни (външни, external), за монтаж в компютър (слотови, вътрешни - internal)), за монтаж в шаси/шкаф (rack mounted), картови - за преносими компютри по стандартите PCMCIA - CARDBUS.

 

6. Специализирани и комбинирани модеми - радио, факс, мултимедийни модеми, модеми за компютърно-интегрирана (с предаването на данни) телефония и др.

 

3. Как работи модемът

 

Когато модемът се опитва да се свърже с друг модем, се изпраща тонален сигнал от извикващия модем. Тоналния сигнал се задава с конкретна модулация, която представлява бързо сменящи се тонове с висока и ниска тоналност. Звуковите тонове съответстват на 1 и 0 на оригиналния цифров сигнал. Ако модемът на приемащия край има възможност да използва този тип модулация се осъществява връзка без допълнително съгласуване. Ако не може изпращащия модем се опитва да използва по-ниска модулация и така този процес се повтаря, докато се открие такава модулация, която се поддържа от приемащия модем.

За да се избегнат грешки, възникващи вследствие на шумовете в линиите, се използват модеми с възможности за корекция на грешките. При асинхронните модеми за двуточкова връзка се осигуряват отделни нискоскоростни теснолентови канали за обратна връзка (обратно сигнализиране) и предаваните данни се съхраняват в буферна памет, докато не се получи потвърждение, че са приети правилно, или до получаване на заявка от приемащия модем за повторно предаване (най-често във вид на негативно потвърждение за приемането). Синхронните модеми, работещи със скорост на обмен от 9600 до 19200 bps, използват "кръстосана модулация" за пряка корекция на грешките. Тази модулация се основава на защитна система с излишък в потока на предаваните данни. Приемащото устройство избира тези данни, които най-точно съответстват на предавания оригинал.

За да се намали скъпоструващото време за използване на каналите за обмен и за да може да предава информация със скорост, по-голяма от 600 бита в секунда (600 bps; 600 bits per second), за модема е необходимо да събира битовете информация заедно и да ги предава чрез по-сложен звук. Това позволява предаването на повече битове от информация за същия период от време. Компютрите са способни да предават информация към модемите по-бързо, от колкото модемите са способни да предават същата информация посредством телефонна линия. Това дава на модема време да групира битовете помежду им и да приложи компресионни алгоритми върху тях. Например в поредицата, която трябва да се предаде по линията се търсят дву- или многократно повтарящи се комбинации, които се заменят с броя на повторенията и повтарящата се комбинация, указана еднократно. По този начин по линията реално се предава по-малко информация, но тъй като физическата скорост на обмен е еднаква, независимо дали предаваме компресирани или некомпресирани данни, следва че едно и също количество информация ще се предаде за по-кратко време след подобно предварително съкращаване. В приемната страна данните се възстановяват в първоначалния им вид.

Двата общоприети компресионни протокола, чрез които това става са MNP-5, който има компресионно съотношение 2:1 и v.42bis, който има 4:1 компресионно съотношение.

Мултиплексиране

         Това е метод за едновременно изпращане на различни потоци информация по дадена връзка под формата на един сложен сигнал. След това на приемния край отделните потоци се възстановяват в начално състояние. Могат да се мултиплексират и аналоговите и цифровите сигнали. Мултиплексирането се постига  с помоща на следните методи :

o       FDM (Frequency-division multiplexing) – мултиплексиране чрез разделяне по честота - обикновено така се мултиплексират аналоговите сигнали – за всеки канал се заделя различна честотна лента. Една двупосочна комуникационна верига изисква наличието на всеки край на  мултиплексор/демултиплексор.

o       TDM (Time-division multiplexing ) – мултиплексиране чрез времеделене – използва се при цифровите сигнали. Този метод комбинира сигналите за предаване по една комуникационна линия и разделя всеки сигнал на сегменти с кратка продължителност. След това сигналите се пренасят по линията в редуващи се времеви слотове, един след друг. В края на линията, те се отделят в оригиналната си форма от демултиплексор.

o       DWDM (Dense wavelength division multiplexing) – мултиплексиране чрез разделяне по дължината на вълната с висока плътност – използва се при мрежи, които работят с кабели с оптични влакна, като всеки сигнал се пренася с отделна дължина на светлинната вълна.

 

Dialup връзката представлява временна връзка установявана за цялата продължителност на сесията. Но Dialup връзките могат да бъдат реализирани като „постоянно включени” връзки, при които набирате по телефона отдалечения сървър и след това не прекратявате връзката. При dialup връзката е възможно да я прекъснете и да наберете друго местоположение (да прекъснете връзката към един доставчик на Интернет и след това да наберете и влезете във връзка с друг).

Посветената връзка е тази, която върви само от една точка до друга (например от вашия офис до вашия Интернет доставчик).

Комуникационния софтуер е програма, която инструктира компютъра как да комуникира с модема и другите компютри. Програмите от този род позволяват да се записват телефонни номера, на които да позвъни модемът, да се изключва веднага след комуникацията и да ви информира за състоянието на обажданията.

Почти всеки комуникационен софтуер има възможност за позвъняване на списък от телефонни номера, наречен директория за позвъняване.

Терминална емулация – означава, че вашия компютър имитира друг тип компютър. Терминалът е просто клавиатура и монитор. Когато използвате модема си, за да се обадите на централен компютър, трябва да накарате своя компютър да работи като прост стар терминал, за да имате достъп до мощта на централния компютър, където се намират данните които търсите. За постигнете това не се нуждаете от „мозъка ” на своя компютър. Комуникационната програма указва на компютъра кога да работи като обикновен терминал.

Комуникационният софтуер предлага също и възможност за предаване на данни. Това става с преместване от единия край на комуникационната връзка към другия. Използват се термините натоварване (uploading) и разтоварване (downloading).

Протоколът е набор от стандарти, които указват начина по който компютрите обменят информация. Два различни компютъра за да могат да комуникират помежду си трябва да използват един и същи протокол. Протоколът е като международен дипломат, който помага на две страни да осъществят връзка. Той задава основните стъпки в комуникацията и дори указва как да се предават данни в двете посоки. Договорените протоколи реализират предаването на данните.

Има два типа предаване на данни – паралелно и серийно. При паралелното предаване наведнъж се изпращат всички цифри от данни – тази форма се използва например при предаване на данни на принтера. При серийното предаване данните се изпращат бит по бит – използва се при модемите.

Пълният дуплекс означава, че данните се предават в двете посоки. При полудуплесксът данните се движат само в едната посока в определен момент.

4. Вътрешни модеми

Вътрешния модем в действителност е платка, която се поставя в един от разширителните слотове на компютъра. Обикновено има две гнезда на задния панел – едното за свързване с телефонен кабел, другото за свързване на самия телефон (този вариант се използва когато вашият телефон и модем използват една и съща телефонна линия). Ако имате отделна телефонна линия за модема трябва да използвате само едното от гнездата. На задния панел има и индикаторна лампичка, която показва дали има захранване и дали модемът работи.

При преносимите компютри се ползват портативни модеми под формата на карти PCMCIA (големи колкото кредитна карта).

Предимства на вътрешния модем :

o       Не заема място на бюрото

o       Не загубвате сериен порт на своя компютър

o       По ниска цена от външните модеми

Недостатъци на вътрешния модем :

o       Няма видими индикаторни лампи показващи работоспособността

o       По трудно се инсталират

o       По лесна повреда

5. Външни модеми

Външния модем е разположен в отделна кутия извън компютъра. На задната страна имат гнезда за свързване със захранването, свързване с компютъра и две гнезда за телефонна линия. На предния панел имат лампички за състоянието, които показват какво прави модемът. Модемът може да има и говорител, чува се как набира номерата и издава специфичен звук при връзка с друг модем.

 Предимства на външния модем :

o       Наличие на индикация за състоянието

o       По лесен за инсталиране (всичко което трябва да направите е да включите кабелите)

o       По обезопасен от ел. удари

Недостатъци на външния модем :

o       Нуждае се от кабели за интерфейс

o       Заема място 

o       По – висока цена от вътрешните

6. ISDN и DSL  адаптери

         Устройството използвано за свързване на компютър към телефонни линии от типа  Integrated Services Digital Network (ISDN) или DSL често се означава като модем. По точно би било това устройство да се нарича терминален адаптер, защото не модулира и демудолира сигнала, тъй като ISDN данните са цифрови.

         ISDN адаптерите, както модемите биват вътрешни и външни модификации. Типичната ISDN услуга със скорост 128 kbps се състои от два канала за данни всеки от които работи на 64 kbps. Двата канала се използват най-често в  multilink конфигурация за осигуряване на пропускателна способност от 128 kbps.  В повечето случаи двата канала за данни имат отделни телефонни номера.

Характеристики на ISDN :

o       ISDN е цифрова връзка и не е необходимо конвертиране от цифров в аналогов формат и обратно с което се постига по-висока производителност и надеждност.

o       По – лесно достъпна от някой нейни конкуренти – напр. DSL

o       Макар, че е dialup технология, ISDN може да бъде използвана като постоянно включена връзка.

o       ISDN  е по-скъпа от аналоговата услуга (PSTN) и изисква специализирано оборудване.

ISDN веригата се изгражда от един или повече канали, които пренасят данни, наречени носещи (bearer) В-канали и един канал за управление Delta D-канал.

         Всеки В - канал осигурява пропускателна способност 64 kbps, като В каналите могат да бъдат обединявани с помощта на инверсно мултиплексиране. Това позволява да комбинирате честотната лента на множество канали, за да създадете една високоскоростна връзка. D-каналът осигурява 16 или 64 kbps в зависимост от реализацията на интерфейса.

         ISDN се предлага от повечето телефонни компании в два стандартни интерфейса за достъп :

o       Basic Rate ISDN (BRI) – Този интерфейс се състои от два В-канала със скорост 64 kbps ( за постигане на обединена използваема пропускателна способност от 128 kbps ) и един D-канал със скорост 16 kbps.

o       Primary Rate ISDN (PRI) – Състои се от 23 В-канала със скорост 64 kbps (формиращи обща пропускателна способност 1,472 Мbps) и един D-канал със скорост 64 kbps.

BRI често се реализира за високоскоростен трансфер в жилищни райони или между малки бизнес организации, а PRI се използва най-често за предаване на цифров глас.

         При DSL адаптера в двата края на DSL връзката се изисква устройство наречено крайна точка (endpoint) – често наричано DSL модем, което се свързва към Ethernet мрежова интерфейсна карта, инсталирана в компютъра. В някой случай крайната точка е външна. В други случай крайната точка и мрежовата интерфейсна карта са разположени заедно на една и съща карта. 

         DSL е относително нова технология, предложена от телефонните компании като допълнителна услуга върху съществуващите медни кабели. В много области DSL струва по-малко от ISDN. Това е технология, която винаги е включена. Няма нужда от избиране при желание за установяване на връзка. При DSL по една и съща линия се предава глас и данни.

         DSL се среща в няколко варианта :

o       SDSL (Symmetric DSL) – осигурява една и съща скорост на сваляне и качване

o       ADSL

o       HDSL (High Data Rate DSL) – осигурява пропускателна способност от 768 kbps в двете посоки

o       VDSL (Very High Data Rate DSL) – има възможност за пропускателна способност между 13 Mbps и 52 Mbps

o       IDSG – това е DSL по ISDN линии. Има максимална скорост от 144 kbps, която е достатъчна в зони където не са възможни други DSL реализации.

                 Универсалния термин за DSL, обхващащ всички реализации е xDSL.

 

 

7. ADSL модем – кликни тук

 

АDSL (Asymmetric DSL) е най- разпространената реализация на DSL технологията. Скоростите варират от 384 kbps до 6 Mbps (или повече) по нисходящия поток (downstream), обикновенно комбиниран с по-ниска скорост на възходящия поток (upstream). Това почива на теорията, че повечето потребители на Интернет осъществяват достъп до електронна поща и сърфират в Web, т. е. изпълняват задачи с интензивно сваляне. Но ниските скорости на качване не са подходящи, ако се занимавате с хостване на Web или FTP сървър. АDSL обикновенно използва мултиплексиране с разделяне на честотата ( FDM) за разделяне на честотната лента и създаване на множество канали.

АDSL модемът :

-         се включва, чрез токоизправителя си, към захранващата мрежа и има индикация за коректна работа:

o       светодиодът PWR свети постоянно (в зелено);

o       светодиодът DSL свети постоянно (в зелено);

o       светодиодът LAN примигва интензивно (в зелено);

-         е включен към определената му телефонна линия и последната е в изправност;

 

                                                8. Кабелни модеми

Компаниите за кабелна телевизия притежават развита инфраструктура от коаксиални кабели в  повечето големи градове. Този кабел може да бъде използван не само за предаване на телевизионни сигнали, а също и за компютърни данни. Достъпът до Интернет по кабел изисква кабелен модем, който се свързва както към входящия коаксиален кабел, така и към  мрежовата интерфейсна карта на компютъра на потребителя (обикновено това е 10 BaseT Ethernet карта).

Кабелната инфраструктура може да поддържа еднопосочни или двупосочни предавания. При еднопосочните се осигурява предаване само на низходящия поток (downstream). Качването трябва да бъде извършено по обикновена телефонна аналогова линия, която също се включва в кабелния модем. При еднопосочния кабел скоростите на качване са ограничени до стандартни нива за PSTN 56 kbps. Скоростта на сваляне варира от 364 kbps до 1,5 Мbps.

Двупосочния кабел осигурява както качване, така и сваляне по коаксиален кабел. Кабелът е постоянно включена технология със «споделена честотна лента» (цялата честотна лента или пропускателна способност се разпределя между всички потребители, които в даден момент се намират в даден кабелен сегмент), производителността може да спадне когато множество в съседство хора влязат в мрежата.

       Кабелните модеми, подобно на обикновените (телефонните) модеми служат за обмен на информация между компютрите. Нека разгледаме кабелният модем CM 1000, който по много неща прилича на обикновените външни телефонни модеми. Също като тях той се включва към някой от серийните портове на компютъра, без да е необходимо в него да се вграждат допълнителни контролери. След като се инсталира и конфигурира, кабелният модем CM 1000 работи с комуникационния софтуер с който работи и обикновения модем (поддържа разширения набор AT команди).

Е, има и някои разлики. Първата е в скоростта на обмен. При кабелния модем CM 1000 тя е до три пъти по-висока от скоростта на съвременните телефонни модеми при идеални за тях условия.

Другата разлика е, че докато компютърът ви си говори с друг компютър, вие можете да говорите по телефона с когото си искате.

Кабелните модеми, произведени от ВИДЕОСАТ КТС® гр. Велико Търново имат и някои екстри.

Така например ако Вие отивате при ваш колега и искате тези, които Ви търсят да ви намерят там, можете да запишете в паметта на модема си номера на вашия колега (той разбира се има същия кабелен модем). Така всички повиквания за Вас ще бъдат пренасочени към вашия колега. Изключете компютъра (но не и модема) и тръгвайте. Не забравяйте само, когато пристигнете при него, да го помолите да разреши повикванията, пренасочени от вашия модем да се получават на неговия.

Друга екстра е да ограничите възможността за повикване на вашия модем от модеми с определени номера (да им забраните да ви безпокоят). Могат да се запомнят до 24 такива номера. Разбира се има ситуации в които човек не иска никой да го безпокои, с изключение на двама трима най-близки. Тогава може да се използва възможността за разрешаване само на определени номера. Тези номера могат също да бъдат до 24.

 

9. Интерфейси за модеми

 

Модемите са устройства, които поддържат два типа интерфейси - един към крайното оборудване за данни и един към конкретната съобщителна среда на физическия канал за връзка (аналогова телефонна линия, радиоканал, меден или оптичен кабел и др.). По-долу ще опишем стандартите за интерфейса между модема (DCE - Data Communication Equipment) и терминалното оборудване (DTE- терминал, компютър).

Международните стандартизационни организации са установили споразумение по много стандарти (препоръки, спецификации), описващи свързващите интерфейси на модемите с терминално (крайно) оборудване за данни, често използувани и за връзки между разнообразно друго оборудване в телекомуникационната индустрия.

 

 Интерфейс DTE-DCE при модемите

 

Най-често използвани са:

- V.24/V.28 (RS-232-C,D,E) - описват несиметричен интерфейс между ЕИМ и модем, работещи в режим на последователен обмен на двоични данни със скорост на предаване до 20,000 bps. Интерфейсът работи в асинхронен и синхронен режими, а дължината на кабела е ограничена до 50 фута (около 15m).

Външните модеми се свързват към компютъра, използвайки сериен порт (наречен още СОМ порт – от комуникации) на задния панел. Серийните портове са винаги мъжки (с игли). Серийните портове биват три вида : 25 пинови, 9 пинови или кръгли DIN.

Ако имате повече от два COM порта, съществува едно допълнително изискване, което би трябвало да спазвате. Би трябвало винаги да включвате мишката и модема в нечетна и четна СОМ комбинация. Ако включите мишката към СОМ 1, а модема към СОМ 3, това е много лошо. Ако включите мишката към СОМ 1, а модема към СОМ 4, това е добре. Обяснението на причините за това е IRQ или т.н. адреси на прекъсвания. Всеки хардуер трябва да определи себе си и къде се намира, когато “разговаря” с компютърната система. Той прави това чрез изпращане на сигнал за прекъсване. Така компютърът може да определи приоритета, и дали трябва да отговори веднага на устройството или не. СОМ портове 1 и 3 използват едно и също  IRQ (адрес на прекъсване), а СОМ портове 2 и 4 използват друг общ адрес.  Ако мишката и модемът ви използват едно и също прекъсване, компютърът се обърква с кое хардуерно устройство разговаря.

Всички серийни кабели са RS232 – това е тяхното техническо име, това е стандарт.

ЕИМ набира телефонен номер, като изпраща по интерфейса V.25 една след друга цифрите във вид на четирибитов паралелен код. След като и последната цифра е предадена, ЕИМ изпраща още един 4 битов знак за край на номера (ЕОN). Веднага щом като връзката бъде установена, започва предаването на данните по интерфейса от серия 100.

- RS-449-A - предназначен e за предаване на данни на по-големи разстояния и със скорости, по-високи от тези на интерфейса RS-232-C. Механическите му характеристики са: -37 контактен интерфейсен съединител и допълнителен 9 контактен - за спомагателен кабел.

За разлика от RS-232-C, който включва в себе си електрическа спецификация, RS-449-А се позовава на две отделни спецификации, едната от които определя несиметричен електрически интерфейс - RS-423-А, еквивалентен на Х.26, а другата- RS-422-А, еквивалентна на Х.27, определя симетричен интерфейс. Симетричният съгласуван(натоварени оптимално линии) интерфейс гарантира скорост на обмен до 10 Мbps(1Mbps на разстояние до 100 m).

 

Водещи световни производители на модеми

 

o       Telebit Inc. IBM  

o       Boca Research Digital

o       US Robotics Bell

o       Hayes AT&T

o       Racal-Data

o       Datatech

Наборът команди на Hayes

 

Чрез набора АТ команди могат да бъдат променяни режимите на работа на модема :

o       избиране /отговаряне на телефонно(PSTN) повикване

o       установяване на метода на предаване на модема, дефиниран в съответния стандарт, напр. V.22, V.23 и т.н.

o       установяване на синхронен или асинхронен режим на работа

o       установяване на използването и вида на контрол на потока, корекция на грешките и компресия

Структурата на програмните команди на стандарта Hayes се основават на "АТ" (attention) инструкциите и "S" - регистрите на модела.

Повечето команди трябва да започват с префикс АТ, като това се използва от модела едновременно и като индикация за следваща инструкция и като репер за автоматично установяване.

АТТ- избиране на номер с бутон

АТР- пулсово избиране. Имитира набиране от телефон с шайба

АТА- повтаря последната команда- често се използва за повторно набиране на номер

ATD- Избиране. Извършва начално установяване на модема за избиране на номер

АТА- модемът преминава в режим отговор и го инструктира да отговори веднага при повикване

АТН- модемът "вдига" слушалката

АТО- връща модема в режим "on line" и други.

&D - За избиране на отговора на модема при получаване на данни.

&J - За избиране на точния телефонен жак.

А - Модемът преминава в режим на отговор.

Н - Модемът "вдига" слушалката.

О - Връща в режим "on line".

Модемни протоколи

Най-съвременните и популярни протоколи, използвани при трансфера на данни, имат възможност за корекция на грешките. Тези протоколи дават възможност за опростяване и улесняване движението на данните, текстовите документи, счетоводните и инженерните данни или дори изпълнение на приложни файлове. Най-използваните такива протоколи са: Xmodem, Ymodem, Zmodem, и Kermit.

 

Литература :

1.     Пълно ръководство за работа с мрежи – Питър Нортън; ИнфоДар София-99

2.     Модеми и онлайн услуги – Шери Кинкоф ; ИнфоДар София-99

3.     Компютърни мрежи – Дебра Шиндър ; СофтПрес 2003

4.     http://www.btc.bg