Цифрова камера (Digital Camera)


    Цифровият (дигитален) фотоапарат няма нужда от лента и нейното проявяване – това е целия му замисъл. Цифровият фотоапарат е революция в фотографията. При него няма и нужда от чакането, необходимо за проявяването – можете да видите резултата от вашите снимки веднага. На секундата с цифровия фотоапарат потребителя узнава дали опита му да заснеме нещо е бил сполучлив или дали е нужно да се снима отново. Дигиталният фотоапарат е улесняващото устройство за дигитална фотография, която често бива наричана non-silver фотография, заради липсата и на конкретна връзка с конвенционалната фотографска лента, която е зависима от фоточувствителността на сребърни соли и химична реакция – чрез използване на химикали, познати като карциногени – процес наричан проявяване. Дигиталната фотография е много по-“приятелски настроена” към природата. При дигиталната фотография протоните се засичат по електронен път чрез сензор за изображения, който е толкова чувствителен, че няма нужда от химично разпространение от страна на човека, проявяващ лентата. Дигиталните изображения, направени чрез дигиталната камера са перфектни за хостване в Интернет, използване във вестници, правене на собствен албум или принтиране. Потребителят може да редактира изображенията и да премахне ефекта “червени очи” в снимките, направени със светкавица или да направи някой друг подобен трик в съответния софтуер(Adobe Photoshop® например). Фактът, че не трябва да се плаща цената на лентата и проявяването, спомага за извода, че цифровия фотоапарат освен всичко друго е и устройство, което ще спести пари от семейния бюджет.

    Има три вида фотоапарати, които могат да снимат дигитални изображения. На теория, потребителя може да използва който и да е от трите типа, за да направи дигитални снимки, въпреки че някои работят по-добре в някои специфични ситуации. Тези три вида са still камери (чиято най-важна характеристика е високата резолюция; те могат да възприемат толкова информация, колкото и класическите фотоапарати с лента; качеството на снимките е достатъчно високо, така че после те да се използват за вестник или списание; в зависимост от свободната памет с такъв фотоапарат могат да се направят от дузина до стотина снимки), видео камери (те са направени за заснемане на филми по дигитален път; характеризират се с тяхната бързина на заснемане, като могат да заснемат около 30 кадъра в секунда, но нямат нужда от висока резолюция, както при still камерите, повечето от тях снимат при 640x480 резолюция; могат да действат като still камерите, защото поддържат т.н. single-shot mode), web камери (повечето имат неподвижен фокус и леща без възможност за Zoom – което означава ниска цена, поне за производителите; тяхната ниска резолюция е подходяща главно за нуждите на предаването по Интернет и видео съобщенията; с тях също могат да се правят единични снимки, с качество, подходящо за хостване в уеб-сайт)

 

Устройството на цифровия фотоапарат

Принципното устройство на дигиталният фотоапарат не се различава от това на аналоговия. В основата са обективът и светлочувствителния материал - филм или електронна матрица. Ролята на обектива е да  прожектира (експонира) изображението върху матрицата или филма, които от своя страна го регистрират и запаметяват - филмът по химически, а матрицата по електронен път. 

При цифровия фотоапарат има много специални компоненти, които не са присъщи на аналоговия и е добре да си изясним начина на работа с тях, за да се научим да извличаме максимума от своята камера и да постигаме по-добри резултати.

Купувайки цифров фотоапарат, трябва да обърнем специално внимание на обектива - каква му е светосилата и оптичното варио, матрицата - колко мегапиксела е и какъв е физическият и размер, дисплеят - колко е голям, дали има антирефлексно покритие и дали е въртящ, паметта - какъв тип е и до колко МБ поддържа апарата. Също така е добре да се поинтересуваме за характеристиките и мощността на светкавицата, за особеностите на интерфейса, материалите от които е направено тялото и т.н.

                                                       Матрицата

При цифровите фотоапарати, ролята на светлочувствителната лента се изпълнява от специален чип със CCD (Charge-Coupled Device) матрица, която съдържа милиони миниатюрни елементи, преобразуващи светлината в електрически сигнали. Впоследствие тези сигнали се обработват и трансформират в цифрово изображение с определен размер. То се съхранява в паметта на апарата, като отделен файл и по-късно може да бъде прехвърлено и редактирано на компютър, отпечатано с принтер или публикувано в Internet. Броят на чувствителните елементи, изграждащи CCD матрицата, определя разделителната способност на изображението и следователно е от първостепенно значение за качеството му. Ето защо производителите на фотоапарати винаги го посочват на първо място в списъка с характеристики на изделията си. Някои от евтините модели все още използват CMOS (Complementary Metal-Oxide Semiconductor) сензори. Изберете CCD вместо CMOS матрица, тъй като първата има някои съществени предимства – висока чувствителност в съчетание с по-ниски нива на шума (което води до по-чиста и качествена картина). От друга страна, CMOS сензорите са много по-евтини за производство и консумират до 100 пъти по-малко енергия при работата си. Те могат да се окажат добър вариант, когато търсите ниска цена и дълъг живот на батериите. Разбира се, от това правило има и изключения, когато говорим за водещи фирми в бранша. Така примерно Canon използват CMOS матрици за дигиталните си апарати със сменяема оптика от най-висок клас, но там съпътстващия хардуер и софтуер е на такова ниво, че са отстранени всички недостатъци на CMOS-а, като остава голямото предимство от ниската консумация на енергия.

Матриците на любителските дигитални фотоапарати са много по-малки като физически размер от стандартния филмов "лайка" формат 24х36 мм и поради тази причина обективите, а и самите фотоапарати са много по-компактни от моделите с филм. Единствено моделите със сменяема оптика използват по-голям сензор, чийто размер е близък, а при някои професионални модели и равен на филмовия кадър.

Тук виждате в реален размер тези съотношения. На фона на 24х36 мм лайка формат в ляво е показан размерът на сензорa на компактен 6 mp любителски дигитален фотоапарат, a в дясно на полупрофесионален  6 mp  Canon EOS-10D.

Размерът на сензора е от значение за качеството на изображението, тъй както размерът на тонколоните на домашната ви система има значение за качеството на звука. Разликата в качеството на звука е съществена при 100 W пластмасови тонколони с височина 20 см и 100 W дървени еднометрови HI-FI озвучителни тела. По същия начин, по-големият размер при еднакъв брой на пикселите, осигурява по чисто от шум изображение, възможност за работа на високи чувствителности и по-добра динамика.

В същото време полупрофесионалните и професионалните фотоапарати, които използват сензор, с размер близък до филма, се нуждаят от големи и много скъпи обективи, с висока разделителна способност (понякога надхвърлящи като цена стойността на самия фотоапарат), за да могат да извлекат всичко от висококачествения сензор.

Най-разпространените CCD матрици, използвани в компактните фотоапарати от любителския клас са с размер на диагонала  съответно 1/2.7"; 1/2.5" ; 1/1.8" и 2/3".

Твърде компактните фотоапарати използват сензори дори и с по-малък размер, но цената която се плаща за това е повишено ниво на шум, който става видим при печат на снимки над 9х13 см, по-лоша динамика и невъзможност за постигане на задоволително качество при ниска осветеност.

Интересувайте се какъв е размерът на матрицата при покупка на цифров фотоапарат. При съвременните CCD чипове 1/2.5" е добър размер за 3-4 мп. 1/1.8" за 5-6 мп, а 2/3" за 7-8 мп.

 

Обективът

При съвременните дигитални фотоапарати обективът се нарежда по важност непосредствено до CCD матрицата. С напредването на електронните технологии цената на CCD чиповете постоянно се понижава, докато на качествената оптика не се променя и в момента може да се каже, че добрият обектив е най-скъпият компонент в един дигитален фотоапарат. Възможно е фотоапаратът ви да е снабден с много добра матрица 4 или 5 мп, но ако обективът е с недостатъчна резолюция, той няма да извлече максималното от тази матрица. На пазара има евтини 4 мп апарати, които дават много по-лошо и непригодно за печат изображение от някои от 2 мп фотоапарати от близкото минало, снабдени с качествени професионални обективи.

Параметри на обектива

 Zoom (променливо фокусно разстояние)

Променливото фокусно разстояние позволява да увеличите или намалите заснеманите обекти, без физически да се приближавате или отдалечавате от тях. Когато следите стойностите на параметъра zoom в рекламните брошури, на всяка цена обърнете внимание, дали става въпрос за истинско оптично или за интерполирано цифрово увеличение. В първия случай имате реална промяна на размера на обектите в снимката, без от това да страда качеството й, а във втория липсващите пиксели просто се дорисуват от апарата по определен алгоритъм. Не се оставяйте да ви подвеждат атрактивните стойности на интерполираното цифрово увеличение, на практика единствено важни са показателите за optical zoom. Дигиталния zoom, можете да го реализирате сами и по-късно в компютъра с подходяща обработваща програма и дори по-качествено, отколкото би го направил  софтуера на фотоапарата.

Дигиталните фотоапарати, за разлика от любителските с филм "лайка" формат, използват матрици с различни физически размери, които изискват обективи с различни фокусни разстояния за постигане на еднакво увеличение, тъй както автомобилите с различно тегло изискват различен по мощност двигател, за да се ускорят за еднакво време до еднаква скорост. Поради тази причина и за улеснение при сравнение на качествата на обективите при различните модели се използва параметъра 35 мм еквивалент. Така се нарича еквивалентното фокусно разстояние, което би довело до същото увеличение при класически фотоапарат с 35 мм филм.

Фокусното разстояние се обозначава на самия обектив в милиметри по следния начин  f=6 mm, f=8 mm или когато обективът е варио (zoom) с диапазон примерно от 7 до 21 mm се изписва просто 7-21 mm. Това в превод означава, че обективът е с 3 кратен zoom. Ако матрицата на съответният фотоапарат е с размер 1/1.8" това варио като мащаб и увеличение на изображението, отговаря приблизително на 35-105 мм за фотоапарат с филм. На същите приравнени фокусни разстояния ще отговаря обектив 6-18 мм, но при по-малък размер на матрицата 1/2.5". Или ако приемем, че при филмовите камери f=50 mm е нормалното фокусно разстояние, при което изображението не е увеличено и съответства на това което виждаме с невъоръжено око, то нашият обектив може да отдалечава  обекта около 1.3 пъти (широкоъгълно положение на обектива) и да го приближава около 2 пъти (дългофокусно положение на обектива). Най-голям диапазон на промяна на фокусното разстояние (12 пъти) в съвременните дигитални фотоапарати е реализирала фирмата Leica в обективите си, предназначени за фотоапаратите Panasonic.

  Светлосила

Това е важен параметър, защото от него зависи доколко ще можете да използвате фотоапарата си при неблагоприятни светлинни условия. Обикновено на самият обектив има обозначение в относителни единици за максималната му светлосила в следния вид : 1:2.8,  1:4, 1:5.6 и т.н. Колкото е по-малка стойността в знаменателя на това означение, толкова обективът е по-светлосилен и съответно апаратът по-пригоден за получаване на качествени снимки при лоши светлинни условия. Добре е да знаете, че обикновено светлосилата на обектива намалява при увеличаване на фокусното разстояние при работа с оптичното варио. Поради тази причина стойността на светлосилата може да бъде обозначена по следния начин 1:2.8 - 1:4, което означава, че тя се променя (намалява) 2 пъти при дългофокусно положение на обектива в сравнение с широкоъгълното. Обективът, вграден в серията дигитални фотоапарати на Panasonic DMC-FZ20, DMC-FZ10, DMC-FZ3 e единствен и уникален по рода си, тъй като предлага 12 кратно увеличение при постоянна максимална светлосила 1:2.8, нещо което нито една друга марка не е постигнала.

Тук сте изправени пред дилемата - професионални резултати или ниско тегло и компактни размери. Хубавата светлосилна оптика много оскъпява фотоапарата и го прави далеч по-обемист и тежък, но без нея е немислимо да получите наистина добри снимки.

  Оптична стабилизация

Това е един параметър, който бихме могли да наречем  допълнителна "екстра" и не се среща често в любителския клас дигитални фотоапарати. Ако трябва да бъдем точни, единствено Panasonic използват система за оптична стабилизация във всички свои модели фотоапарати от най-ниския до най-високия клас.

Системата за оптична стабилизация (Optical Image Stabilizer - OIS) има изключително голямо значение за постигане на резки снимки, когато осветеността е недостатъчна или се снима при мощно увеличение и дори и най-малкото трепване на ръката може да размаже снимката. Принципа на действие е следният: В обектива има вградени датчици, регистриращи всяко трепване на ръката ви. Те подават сигнал към система, контролираща плаващ оптичен елемент в обектива, който се измества за стотни от секундата и компенсира вибрациите на ръката на снимащия.

Накрая, говорейки за обективите на дигиталните апарати в любителския клас, задължително трябва да споменем възможността за добавяне на широкоъгълни и теле наставки при някои модели.Те позволяват да се измени диапазона на фокусните разстояния и да се постигне по-голямо приближение или отдалечаване на обектите.

 Фокусиране и стабилизация на изображението

Съвременните цифрови фотоапарати имат вградена система за автофокус. При нормални светлинни условия, тя работи достатъчно надеждно, освен ако не фокусираме върху огледални повърхности.   Системата за автофокус на повечето фотоапарати е снабдена с миниатюрен прожектор, който осветява обекта, когато светлината е недостатъчна. Разбира се, този прожектор върши работа на малки разстояния и не винаги е достатъчно ефективен.

За да бъде снимката ви на фокус е достатъчно, обектът, който искате да заснемете да бъде в активната зона на автофокуса. Натиснете спусъка на фотоапарата наполовина и изчакайте краткия звуков сигнал, който потвърждава, че фокусът е вече установен. В някои случаи е възможно автофокусът да не се справи добре. Това може да се случи, когато осветеността е недостатъчна, има прекалено много обекти на близко разстояние около основния или зад обекта, върху който фокусираме фонът е твърде контрастен или ярък. При такива обстоятелства идва на помощ ръчният фокус. 

Не всеки цифров фотоапарат е снабден с ръчен фокус, а при някои модели той e под формата на джойстик и е толкова неудобен за работа, че се губи смисълът от наличието му. Еталон за бърза и точна работа, както на автоматичния, така и на ръчния фокус, е моделът на Panasonic DMC-FZ20. Този фотоапарат е снабден с чудесна метална гривна на обектива, чрез която по подобие на механичните огледално-рефлексни апарати, можете да фокусирате бързо и надеждно, следейки увеличен сегмент от изображението на дисплея на фотоапарата. Допълнително удобство е и възможността за бързо превключване между AF и MF, чрез малък бутон на самия обектив.Снимка: Георги Величков Така е възможно, фокусирайки ръчно да се използва за момент AF и после пак да се премине на MF. 

Понякога, въпреки правилнто фокусиране, забелязваме, че снимките ни нямат достатъчно острота и дори в някои случаи са много размазани и негодни за печат. Това не винаги е проблем на автофокусната система, а е породено от факта, че фотоапаратът е снабден със система от метални пластини (затвор), която се отваря за части от секундата, за да може да се проектира изображението създадено от обектива върху матрицата.

Често, когато снимаме в по-неблагоприятни светлинни условия, се налага затворът да работи на по-ниска скорост и да експонира по-дълго изображението. Когато скоростта на затвора стане по-ниска от 1/60 сек. при нормално или широкоъгълно положение на обектива, трябва да внимаваме фотоапаратът да бъде неподвижен в момента на снимането, защото всяко трепване на ръката ни може да размаже изображението. Колкото по-дългофокусен обектив използваме, толкова повече трябва да увеличаваме скоростта на затвора, когато снимаме от ръка.

Най-лесният начин да се ориентирате в тези времена и фокусни разстояния е следният - ако снимате при приравнено фокусно разстояние на обектива 30 mm, то скоростта на затвора трябва да е минимум 1/30 сек. Ако снимате на 60 mm - 1/60 сек. и ако снимате на 400 мм - 1/400 сек. Когато това стане невъзможно, поради недостатъчната околна светлина, е необходимо да се използва статив. Ако нямате такъв под ръка, използвайте нещо, на което да подпрете фотоапарата и да му осигурите максимална стабилност.

В това отношение, сериозно предимство е системата за оптична стабилизация, с която са снабдени всички модели на Panasonic (OIS), някои от моделите на Canon (IS) и останалите марки. Тази система е изградена на базата на плаващ оптичен елемент, вграден в обектива и модул от датчици, контролиращ изместването на оптичния елемент в зависимост от вибрацията, която регистрират датчиците. Ако фотоапаратът ви е снабден с такава система за оптична стабилизация, можете да снимате при скорости от 2 до 3 пъти по-ниски от нормалното. Примерно ако без стабилизатор снимката ви ще е рязка при 1/30сек., то с включен стабилизатор може да постигнете рязка снимка дори и при 1/5 сек., нещо по принцип немислимо без статив.

Дисплеят и визьорът

Една от основните разлики между аналоговия и дигиталния фотоапарат е наличието на специален TFT дисплей при последния. Този малък (между 1.5" и 2.5") екран ни дава най-голямото предимство при фотографиране с дигитален фотоапарат, а именно да наблюдаваме обекта по време на заснемането във вид, в който би се получила снимката, както и по късно да прегледаме вече заснетите кадри и да преценим, кои си струва да оставим и кои не са сполучливи и трябва да изтрием. При някои модели е възможно дори да нанесем известни редакции (да преоразмерим снимката, да направим отсечка, изрязвайки излишното) още в самия фотоапарат, ползвайки вградения софтуер и малкия екран като монитор. Освен това, чрез този дисплей се работи и с менюто на фотоапарата, представящо възможност за десетки настройки според предпочитанията ни. 

Обикновено размерът на дисплея се колебае между 1.5" и 2.5" в зависимост от модела. По-големият дисплей дава повече удобства. По-лесно се фокусира, ако фотоапаратът разполага с ръчен фокус и по-лесно се работи при преглеждане и редакция на снимките. В същото време е добре да се знае, че големият дисплей при дълга работа отделя повече топлина и повишава нивото на шум в снимките. В това отношение най-добър е въртящият се дисплей, който е отделен от тялото на фотоапарата и топлинното му излъчване не оказва влияние на CCD матрицата. Разбира се, той има много по-важна функция - осигурява удобство при снимането, непознато при класическата фотография, като дава възможност на фотографа да снима лесно и бързо от различни гледни точки и дори да снима незабелязано от околните. Важно е антирефлексното покритие на дисплея да е добро, за да може той да се ползва пълноценно и при силна слънчева светлина. Понякога обаче, колкото и да е добро антирефлексното покритие, не е достатъчно, за да бъде компенсирана напълно разликата в яркостта на дисплея и околната светлина. Тогава е най-добре да се ползва визьора на фотоапарата. Обикновено този визьор е оптичен и само при моделите с голям zoom е електронен и представлява малък LCD дисплей в корпуса на апарата, който се наблюдава с увеличителен визьор. Препоръчително е да използвате оптичния визьор, когато искате да пестите заряда на батерията си. Дисплея изразходва доста от нея. Използвайте оптичния визьор и когато снимате в режим на серийна снимка, тъй като тогава може да следите непрекъснато обекта.

 

Карти памет

Всички дигитални фотоапарати имат нужда от някакъв вид памет, на която да бъдат запаметени направените снимки. Снимката се записва в тази памет във вид на компютърен файл в различни формати, който по-късно може да се презапише на компютърния ви харддиск, на CD, DVD или друга медия. Някои фотоапарати имат вградена памет, която е достатъчна за запис на 40-50 снимки със средна резолюция и компресия. Тя обикновено е недостатъчна и за тази цел фотоапаратите са снабдени със специален слот, в който може да се постави карта с по-голям капацитет. През последните години се появиха карти с капацитет дори над 1 GB. За любителският ви фотоапарат едва ли ще е нужна точно такава карта, освен ако той не е снабден с функция за заснемане на видео с VGA резолюция и 25 кад/сек. В този случай наистина ще имате нужда от карта над 1 GB, за да запишете повече от 30 мин. висококачествено видео.

Различните марки и модели използват различен тип карти. Най- разпространени са CF (Compact Flash) SD (secury digital), MS (memory stick), SM (smart media), XD picture card и др. Напоследък цените на различните типове карти се уеднаквиха и не е голям проблем какъв точно тип карта ползва вашият фотоапарат. Купувайте карти памет винаги от реномирани производители и най-добре от същата марка, от която е фотоапаратът ви. Понякога карти от неизвестни производители не работят коректно с всички марки и модели фотоапарати, за които са предназначени. Също така е добре да си купите 2, 3 или 4 по-малки карти (примерно 4 карти по 128 мб или 2 х 256,отколкото една 512 мб), защото е възможно картата да се повреди механично или да я изгубите и така ще бъдете сигурни, че имате резервни. Ако имате повече карти можете да дадете една от тях във фотоателието да ви изкопират снимките и през това време да продължите да снимате, използвайки другата.

Ръчни и автоматични настройки

Съвременните дигитални фотоапарати разполагат с много и разнообразни режими за работа, даващи възможност на по-непретенциозните любители за лесно автоматично управление. При напълно автоматичен режим е достатъчно да насочите апарата към желания обект и да натиснете спусъка. Автоматиката извършва всичко останало - измерване на осветеността, настройка на фокуса, преценка дали е нужно включване на светкавицата и т.н. 

При добри светлинни условия и ако спазвате някои елементарни правила при снимането, ще имате 90% гаранция, че ще получите чудесна снимка за семейният си албум. Най-често този режим е обозначен като зелено или червено квадратче с надпис "auto" или сърчице на командния ринг на фотоапарата. 

Повечето фотоапарати от по-ниския любителски клас не предлагат други настройки, освен напълно автоматичната. Ако фотографията за вас не е само запечатване на любими мигове от ежедневието и ако желаете да постигнете по-интересниСнимка: Бони Бонев и артистични резултати е необходимо да си закупите фотоапарат, който предлага възможност за известно вмешателство в работата на автоматиката. Често, снимайки залези, изгреви, пейзажи се възхищаваме на това, което виждат очите ни, но после на снимките нещата не изглеждат така очарователни....

Перфектната автоматика е изравнила светлината и контраста, направила е снимката стерилна и огромното червено слънце, вече не е червено а бяло, тънките лъчи, промъкващи се между клоните не се виждат и цялото настроение, което сме почувствали докато снимаме се е изпарило. В такива случаи е необходимо да се намесим и да направим някои корекции при снимането. Най-честите корекции са свързани с промяна на експозицията на фотоапарата. При някои модели има проста корекция с един бутон в определени малки граници, а при други напълно ръчно изменение на всички параметри.

Ето един пример,при който чрез корекция на експозицията е намалена светлината постъпваща във фотоапарата, за да се постигне, по-драматичен ефект и да се подчертае лъчът преминаващ през облаците. За постигането на този ефект е необходимо да се намали количеството светлина, попадащо върху светлочувствителната матрица. Това може да се направи по два начина :

1. Съкращаване на времето, през което образът се експонира върху матрицата, чрез изменение на скоростта на затвора (при някои модели тази настройка е отбелязана като "S" на командния ринг, а при други като "Tv"). Това време обикновено е части от секундата, най-често между 1/60 сек. и 1/500 сек. Изключение са много ярките обекти като сняг и пясък, когато този параметър може да стигне и до 1/1000 сек. и много тъмните, привечер или нощем, когато това време достига до 1/10 сек., а при нощните снимки и до 15-30 сек.

2. Чрез затваряне на входната диафрагма (блендата) на  обектива.

Ако желаете да посветите повече свободно време на фотографията, то тогава е добре да си закупите фотоапарат с пълни ръчни настройки - приоритет на бленда, приоритет на скорост, независима настройка на бленда и скорост, ръчни настройки на баланса на бялото, ръчна настройка на фокуса, възможност за специални настройки на светкавицата. 

Новите модели на марката Samsung предлагат и една нова уникална настройка RGB промяна на всеки цветен канал по отделно, така че можете да получите невероятни ефекти и без помощта на компютър. Повечето нови модели на пазара, дори и да нямат възможност за пълни ръчни настройки, предлагат също възможност за настройка на дълги експозиции, така че да можете да направите интересни нощни снимки на светлини и реклами. 

Задължително се интересувайте дали моделът, който сте си харесали има тази възможност, защото в противен случай рискувате да се лишите от едно голямо удоволствие - да правите атрактивни нощни картини в градовете, които посещавате, интересни лунни пейзажи или артистични ефекти с нощни светлини и сенки.

Резолюция на изображението

Резолюцията на матрицата на фотоапарата е един от най-важните му параметри. От нея зависи в голяма степен колко детайли ще съдържа вашата снимка и колко големи увеличения ще можете да отпечатате по-късно. Всяка CCD матрица съдържа определен брой фотодетектори, определящи резолюцията на изображението. Така 7 mp CCD матрица на фотоапарата Samusng Digimax V70, която е със съотношение на страните 4:3 и диагонал 1/1.8", съдържа 3072 активни фотодетектора по дългата и 2304 по късата страна, или общо 7.1 милиона фотодетектора. По тази логика с този модел можем да заснемем картина, която ще е изградена от 7 100 000 различни елемента (picture elements) или както сме свикнали да ги наричаме "пиксели".

Логично е да се запитаме, колко мегапиксела ни трябват, за да бъде нашата фотография достатъчно ясна и детайлна? Няма точен отговор на този въпрос, защото всичко зависи от това в какъв размер сме решили да отпечатаме снимката. Ако сме решили да снимаме само за семейния си албум и в размер не по-голям от 10х15 см, то напълно достатъчен ни е  фотоапарат и с 2 mp. Ако желаем да правим копия и при размер А4 (20х30 см), то тогава ще ни е необходим фотоапарат поне с 3 или 4 mp. За доброто качество фотоапаратът ви трябва да е снабден и с добър обектив. Преди 3-4 години на пазара имаше фотоапарати с матрици 2 mp, но с много добра и рязка оптика, с които фотографите  правеха качествени увеличения и до 20х30 см, по-добри от много съвременни 4 и 5 mp евтини фотоапарати, но окомплектовани с лош обектив. Едно от нещата, за които трябва да внимавате при покупката на дигитален фотоапарат е, да не се подведете по т.нар. интерполирана резолюция. Тази резолюция. която някои по-несериозни фирми обявяват като основна, е получена по софтуерен път и не е нищо повече от изкуствено раздуто от програмата изображение, нещо което можете да си го направите и по-късно в компютъра.

Колкото и мегапиксела да е вашият фотоапарат, той задължително предлага възможност да снимате и на по-ниска резолюция от максималната. От менюто на 7 мегапикселовият Samsung Digimax V70 можете да изберете 7 ,5 ,3 или 1 мп. Така, когато правите снимки само с документална стойност, които не са предназначени за печат, може да използвате и най-ниската резолюция на фотоапарата. Когато снимате за семейния албум, 3 мп са ви напълно достатъчни, а когато правите снимки с художествена стойност и желаете да ги отпечатате в по-голям размер, ще използвате максималната резолюция.

Лесно и бързо можете да изчислите каква резолюция ви е нужна, при определен размер на хартиеното копие. Достатъчно е да знаете, че за постигане на добър хартиен отпечатък за любителски цели, ви е нужно изображение, което да ви осигурява минимум 200 пиксела на всеки 1 инч (2.54 см) от хартиеното копие. Това означава, че ако желаете да печатате снимки с размер 10х15 см (4x6 инча) с добро качество трябва да осигурите файл с резолюция 800х1200 пиксела. За да бъде качеството идеално са ви нужни 300 пиксела на всеки инч (300 ppi) или файл с резолюция 1200х1800 пиксела (2mp)

През последната година цените на картите памет паднаха драстично. Не е проблем да имаме достатъчно памет под ръка. В този аспект най-правилното решение е да използваме пълната резолюция и най-ниската компресия, или най-високото качество, което ни предоставя фотоапарата. Лесно е след заснемането да изтрием несполучливата снимка още във фотоапарата, да и намалим резолюцията или дори да изрежем от нея само тази част, която ни е необходима, за да си осигурим още място на картата. Невъзможно е обаче да повишим качеството на снимка, заснета при ниска резолюция. Има още един сериозен аргумент в подкрепа на презумпцията, че трябва да се снима при най-високата възможна резолюция на фотоапарата. Често в бързината не успяваме да композираме правилно снимката и ако изображението е достатъчно голямо, можем да изрежем излишните части от него, така че да остане файл с все още достатъчно висока за качествен печат резолюция. Дори е възможно една снимка да я разделим на две и да получим две нови съвсем различни изображения.

Обработка на снимките във фотоапарата

Едно от големите предимства на дигиталните фотоапарати е възможността за преглед и редакция на вече заснетите кадри още в самия фотоапарат. Това е много удобно в случаите, когато не ви достига свободна памет на картата, а желаете да продължите да снимате. Бързо и лесно, използвайки удобното меню и лесния за употреба и разбиране графичен редактор, вграден във фотоапарат ви, можете да намалите резолюцията на снимките, които не са особено важни и смятате, че няма смисъл да се печатат в голям размер (функция "resize"), така че да получите копие на основната снимка, но с по-ниска резолюция. 

Можете да изрежете само част от снимката (функция "trimming") и да получите нова снимка, изчистена от излишни детайли и по-добре композирана. В този случай, повечето пиксели са предимство, тъй като ви позволяват да изрязвате по-големи участъци и ви дават повече свобода на действие. Възможно е отново от менюто да завъртите снимката (функция "rotate"). Така снимките ви ще бъдат подготвени за печат лесно и бързо и дори без да използвате помощта на домашния си компютър. Допълнително предимство е поддръжката на формата DPOF, чрез който е възможно свързването му към домашния ви фотопринтер и отпечатването на снимките, които сте заснели и обработили преди това.

Някои модели дигитални фотоапарати, дори предлагат възможност за вмъкване на атрактивни рамки, с които снимката може да придобие съвсем различен и завършен вид.

 

Видове камери, 3 CCD технология

 

В момента на пазара има два основни типа камери: аналогови и дигитални.
Самсунг е марката, която произвежда в момента камери и от двата типа. Да започнем с аналоговите камери. Това са камери, които работят по системата Hi8 и са аналог на системата SVHS или с по-прости думи казано, това е система, която прави най висококачествения аналогов запис. Това е най-евтиния и достъпен начин да имате качествен спомен. Най-евтината няма външен дисплей и трябва да се замислите, дали да не дадете малко повече, но да имате модел, който има такъв, защото е голямо удобство. Предимствата на системата са, както споменах, ниската цена и също така, ако се запалите да правите монтаж на компютър има достатъчно евтини кепчъри (карта, която дигитализира изображението). Недостатък е, че при всеки презапис на заснетия материал се губи от качеството, както и че на една касетка не е желателно да
правите повече от 5 записа. Самите камери имат също толкова екстри, колкото и дигиталните от такъв клас.

При дигиталните камери също може да направим едно разделение. Разделяме ги на едночипови и на тричипови. Една камера - система 3 CCD е по-скъпа от камера с едно CCD. Но един телевизор тип плазма, също е по-скъп от обикновен тръбен телевизор.          Обаче забелязали ли сте колко по-качествено и с наситени цветове изображение дава плазмения телевизор? Това е един много достъпен пример, защото лесно може да видите в магазина и двата телевизора.

Какво е CCD елемента ? Това, образно казано, е електронният филм - нещото, върху което обектива проектира изображение и то се превръща в информация, която се записва после на магнитен носител (в случая видео касетката).

Стандартното CCD се състои от подредени в решетка фото диоди, чувствителни към светлина. Върху тях има разположена мозайка в строго определен ред от филтрите на основните цветове – червен, зелен и син. В комбинация помежду си тези цветове създават всички останали цветове, а трите заедно смесени правят бяла светлина. Върху мозайката има микролещи с цел подобряване качеството и остротата на изображението.


           Може би веднага се забелязва, че зелените филтърчета са два пъти повече от сините и червените. Това е, защото човешкото око има по-голяма чувствителност към зеления и съседните му на него спектри. Общо сумарно, ако погледнем имаме 25% червени, 25% сини и 50% зелени елемента. За да станат всеки по 100% се налага софтуерно да се създадат допълнителните елементи с цел да имаме вярна картинка. Това става посредством обмяна на информация межди съседните полета. Разбира се, има голяма доза риск върху червено или синьо поле да попадне зелена светлина и тя няма да бъде възприета. И по този начин да се загуби част от истинската информация за цвета. Е, софтуерите вече са достатъчно съвършени, за да не допускат такива фрапиращи грешки. При 3 CCD системата нещата стоят малко по-различно.


 

Както се вижда има система, която разделя светлината на трите основни цвята и ги изпраща към три отделни CCD сензора всеки, от които чувствителен към определен цвят. Загубата на светлина и информация за цвета е сведена до нула, защото имаме по 100% пиксели за всеки цвят и не се налага специален софтуер да измисля липсващите звена както при едночиповата система.

 

 

В резултат на това, получавате по-наситени и верни цветове, по-качествена детайлност на изображението и разбира се по-добра чувствителност (дори и при по-малко светлина имате забележителни резултати).


            Загубата на светлина и цвят идва най-вече от отразената светлина от пикселите, които са нечувствителни към друг спектър освен своя.

Друга важна екстра в камерите е наличието на стабилизатор на изображението. Бива два вида: оптичен и електронен. Начинът на действие на електронното стабилизиране е следният: CCD сензорът намалява сниманото изображение и по този начин позволява на това по-малко изображение да се движи в границите на сензора, подобно на малък правоъгълник в по-голям. Тоест, компютъра следи за отклонението на снопа лъчи спрямо сензора и премества цялото изображение в неговите граници, като по този начин намалява или напълно тушира треперенето на ръката.

При оптичния стабилизатор имаме стабилизиране на образа от ново поколение. Принципът му на действие е следния: има подвижен оптичен елемент (леща), която се движи нагоре надолу и наляво надясно, в зависимост от получената информация за отклонението на снопа светлина. Информацията се получава от два сензора, които непрекъснато измерват дали има промяна спрямо оптичната ос и подават сигнали за корекция на подвижния елемент. При потрепване на ръката, изображението върху сензора става не рязко и сензорите точно това отчитат и започват да компенсират, докато получат рязко изображение. Нито един от двата стабилизатора не ви гарантира обаче добра картина, ако снимате докато тичате или пък сте в кола, която е на състезание, те са направени да поддържат хубава картина, като обират треперенето на ръката, с която държите камерата.

Разликата между двата начина в малко цифри: корекции за секунда при електронния стабилизатор – 60, при оптичния 480. ефективно използвани пиксели на матрицата при електронен – 50 до 60% (от тук по-ниското качество), при оптичен – над 90%. От тук сумарно получаваме по-добро предаване на цветове, детайли, светлина при оптично стабилизиране, поради по-малкото разсейване на постъпващата светлина. Единствено камерите на Panasonic имат оптичен стабилизатор и при видео заснемане и при използвана на камерата в режим фотоапарат.

При повечето модели дигитални камери, освен видео, можем да запазим спомените си и на снимки. Именно за това са количеството мега пиксели изписани на камерата. те показват снимка с какво качество може да направите. Разбира се, понякога това е малък компромис, защото това основно е видео камера, а не фотоапарат и липсват някои от опциите на фотоапарата.
          При Samsung има модели, в които са комбинирани успешно двете системи - качествена видео камера и качествен дигитален фотоапарат. Например модела SC-D 6050, при който разполагаме с 10х варио за видео камерата и с 3х за фотоапарата, 2.5 инчов външен дисплей. Светкавица и възможност за 4 мега пикселова снимка. Ръчни настройки, както за видео сектора така и за фотото. И най важното, снимките се записват на отделна карта, а не на лентата на касетката. При другите модели Samsung и Panasonic, които нямат такова разделение, снимките също се записват на отделна карта. Е, има някои изключения за по-евтините модели, където тази екстра не съществува и снимките се записват на касетката. 

Кодак представиха първият в света цифров фотоапарат с двоен обектив

Text Box:  Ако се питате за какво могат да ви потрябват едновременно два обектива - отговорът от Кодак е - единият ви е за мащабиране (zoom), а другият е за правене на широкоъгълни снимки (23mm). Обективът за zoom позволява до 5 пъти цифрово увеличение на снимания обект (39-117mm). С другия обектив можете да заснемете панорама от 180 градуса само с три снимки, които да сглобите после - нещо, което според производителите е уникално към момента.

Моделът се нарича Kodak EASYSHARE V570, а използваната технология е „KODAK RETINA Dual Lens". Оптиката и на двата обектива е SCHNEIDER-KREUZNACH C-VARIOGON, които не могат обаче да се сменят или махат.

Освен двата обектива, сред другите интересни функции е подобреното заснемане на видео клипове, с което можете да правите кратки филми в режим на широкоъгълно заснемане на сцени. Качеството на видео материалите е сравнимо с това на телевизионната картина, с до 30 кадъра в секунда и подобрена MPEG-4 компресия. За да бъде ефектът от заснемането още по-добър, фотоапаратът има вградена технология за стабилизация, което позволява да се отървете от досадния и неприятен резултат получен от треперещите ви ръце и нестабилно положение на тялото. При правенето на видео материали фокусът е автоматичен като имате възможност обаче да се възползвате от оптичния zoom. Друга полезна екстра е че можете да изберете всеки един кадър от заснетия филм и да го съхраните като снимка, която после да разпечатате и да си окачите в рамка.

Екранът на EASYSHARE V570 е LCD с 2,5 инча диагонал. Фотоапаратът е със специален вграден чип Kodak Color Science за обработка на изображенията, с който получавате забележително качество на снимките с дълбоки цветове и малък шум. Ако и това ви е малко, фотоапаратът ви алармира когато снимката няма да излезе на фокус, а когато правите снимката на живота си с широкоъгълния обектив автоматично коригира изкривяванията за да не се получи ефектът „рибешки очи".

Количеството предефинирани режими на снимане е завидно - двадесет и два броя плюс три цветови режима, а мегапикселите, забравих да спомена, са 5.

Минималното количество памет с което идва фотоапаратът е 32 MB, с SD карта и литиево-йонна батерия.

Цялото това удоволствие можете да си доставите за скромните $399 в края на този месец.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Литература :

1. http://photo-forum.net/ebook/start.htm

2. вестник "ДНЕВНИК" 5/1/2006