Първите компютърни езици са съставени от дълги редове единици и нули,наречени двоичен машинен език.Програмите на машинен език се пишат трудно,понеже хората не са особено добри в четенето и запомнянето на дълги редове от цифри.Така или иначе в началото това са били единствените достъпни езици.Тъй като двоичните числа нито се четат лесно,нито се разбират лесно от хората,много трудно е да се напише или коригира такъв програмен код.Освен това всеки вид компютър с разрично апаратно осигуряване изисква различни инструкции,така че машинният език за всеки компютър е различен.Програмата написана на един компютър трябва да бъде преписана изцяло,за да върви на друг.
   Решението на проблема не закъснева.Един очевиден начин е да се премине към удобно представяне на двоичния код.За тази цел започват да се изполрват други пройни системи,като осмичната,десеттичнат и шеснайсеттичната-съответно с основа 8,10 и 16 вместо 2.Шеснайстичната например има 16 цифри: 1-2-3-4-5-6-7-8-9-A-B-C-D-E-F.Затова една 16-цифрена двоична инструкция може да се редуцира до 4 по-лесно запомнящи се цифри,а съдържанито на 8-битов регистър може може да се представи с едно двуцифрено шеснадесетично число.Отдолу са сравнени трите основни бройни системи:




Машинните езици
 
Двоична             Десетична     Шеснадесетична

0000 0000                     0                       00
0000 0001                     1                       01
0000 1010                     10                     0А
0001 0000                     16                     10
0010 0000                     32                     20
1011 1110                     190                   BE
1110 1111                     239                   EF
1111 1111                     255                   FF
Чети още за :
Машинните езици
Асемблери
Forth
ALGOL
PILOT
Apl
PL/1
LOGO
Pascal
Prolog
Ada
MODULA - 2
C
C++
Perl
Bach
HTML и XHTML
Python
Visual Basic
Java
PHP
Delphi
AspectJ
Приложения - ABC